Уважаеми приятели, почитатели и ценители на делото на нашия бележит съгражданин Чудомир! Днес ви пишем от едно знаково за казанлъчани място, ЛХМ „Чудомир” - домът на двама известни творци от близкото минало - семейство Мара и Димитър Чорбаджийски.

Отново е 25-ти март, Благовещение, но тази година не можем по традиционния начин да отдадем своята почит и уважение към тези уникални майстори на четката и перото.

Независимо от необичайната ситуация, от извънредното положение, в които светът и страната ни се намират, делото на Чудомир и Мара Чорбаджийска заслужават нашата признателност.

Наистина 2020 година е по-различна, не само заради Ковид-19...

Тази година отбелязваме два юбилея - 130-тата годишнина от рождението на Димитър Христов Чорбаджийски-Чудомир и 125 години от рождението на Мара Нонова - Чорбаджийска. И двамата родени напролет, през месеците февруари и март, с разлика от 5 години.

Първи, в село Турия, на 25 март 1890 година се ражда Димитър Чорбаджийски. Пет години след него, на 22 февруари 1895г., в град Марица, се ражда и Мара Нонова. Съдбата ги среща в Рисувалното училище и ги събира - докато смъртта ги раздели.

Времето минава, изтрива лица и събития, но и запечатва спомени за достойни личности, за народополезни дела...

Когато прекрачим прага на техния скромен дом, на тази казанлъшка светиня, лесно се пренасяме в един друг свят, съхранен и поддържан, благодарение на добрите грижи на всички – Община Казанлък, Фондация Чудомир, граждани, роднини, приятели и най-вече на екипите, работили през годините в Музея.

Рамо до рамо в този дом живеят и творят два самобитни таланта. Артистичната атмосфера се усеща навсякъде, тук все още витае творческият дух на неговите бележити обитатели...

На терасата, под смокинята, е обичал да рисува Чудомир. Във всекидневната Мара преподава уроци, подготвяйки деца за рисувалното училище в София. На втория етаж, в уютното си ателие, художничката рисува своите портрети, а в кабинета - Чудомир подрежда личната си библиотека, рисува и пише своите малки разкази.

Двамата са заедно и в добро, и в зло; и в семейния живот, и в професията... Преминават през всякакви изпитания. Често смехът и закачката помагат да се преодолеят трудности и проблеми...

„Дето думат старите хора: то чушка, ако не люти, краставица, ако не горчи, жена, ако не гълчи и мъж, ако не мълчи, де ще му излезе краят, а?”

Всеизвестна е продуктивността на Чудомир. Той е писател, художник, музеен и читалищен деятел, журналист, общественик... Уникалните му разкази се знаят от поколения българи, преведени са на много езици. Познаваме героите му –колоритни, запомнящи се... Лъжлив Съби, Нено Сенегалеца, наш Йочко, как` Сийка, Тана Папучкина...

Акварелите му, запечатали лицата на неговите "нашенци", на модерни граждани и отрудени селяни, на весели компании, носят настроение и усмивки. Пейзажи, портрети, шаржове, весели рисунки –всички те показват безграничния талант на художника Чудомир.

Въпреки обичайно хапливия тон в творчеството му и в неговите изказвания, Чудомир е бил достойно оценен за времето си и многократно награждаван за своите заслуги - с ордени, медали, дипломи, като общественик и "въобщественик", както сам определя себе си! Депутат е в Петото Народно събрание.

Съпругата му Мара Чорбаджийска е учител по рисуване, художник и творец, живяла щастливо "под сянката на дъба", подкрепяйки го до последния му дъх, без да се усеща пренебрегната и недооценена.

Година след година, ние винаги ще се връщаме към делото и творчеството на Чудомир. Той не бе обикновен хуморист и веселяк, а творец – дълбок и чувствителен, изстрадал всички "сенки и плевели", които отричаше у човека. Когато си отива от този свят, българската литература и изкуство осиротяват. Но оставя след себе си неповторимо творчество и един пример за достойно изживян живот.

Днес, на рождения му ден, скланяме глава пред паметта на този бележит наш съгражданин, един от най-ярките представители на българската култура и разбираме, че отново ни е много нужен.

Нека почетем паметта на безсмъртния Чудомир, роден точно днес преди 130 години...