ЗАСЛУЖАВА СИ:

ГАЛЕРИЯ СНИМКИ:

С метнати празни чували през рамо, с ръце, пъхнати в поясите, спрели се пред рибарските дюкяни в града, Титьо Кутлето и Нено Керин гледат големите шарани и сомове, налягали по мокрите тезгяхи, цъкат, клатят глави и се чудят. Титьо стиска под мишница един бял пазарски хляб, а из Неновия пояс се подава опашката на една голяма черна ряпа. До тях доближава Пенко, на Добря Паприка момчето, от тяхно село, дето се учи в София за агроном.
- Какво сте опулили очи, лельоолу, и какво сте запреглъщали на сухо, като цигани пред кебапчийница? Бива си я рибата, а?
- Чудесия! - извръща глава Титьо Кутлето. - Голямо нещо. Де е расло, де е пасло!
А Нено, втренчил поглед, не се извива даже, а мърмори под нос, като на себе си:
- Тцъ, тцъ, тцъ... Едра работа, бряа!... Голяма работа! Колкото и да си разпуща пояса човек, пак не може да я изяде наведнъж самичък.
- Едри са я - обажда се Пенко. - На обработена земя расли, на торно място никнали, не са като твоята ръж на Сипеите, дето я скуба лятос по колене.
- Ама как торно място? - пита Нено. - Морето ли?
- Морето я. И преорано, и наторено.
- Че кой го оре?
- Корабите, кой? Орат го, обръщат го, кръстосват го, а вий го торите от хубаво по-хубаво и затова ражда такива едри риби.
- Че как тъй? - пита пак недоверчиво Нено и си бърше устата с длан.
- Как? Вие си знаете как. Нали и двамата имате торища в село?
- Имаме. Всички имат.
- Нали нямате приготвена специална яма за тор?
- Нямаме. Никой няма.
- Щом завалят дъждовете, и те почват да се оцеждат, нали?
- Оцеждат се.
- Потича от тях червеникава вода и се разлива из двора. Нали?
- Потича, разлива се.
- Вземате тогава мотиките, прокопавате вадичка, отправяте я под вратника, за да се изтече на улицата. Нали?
- Отправяме я.
- Оттам тя отива в нашата река.
- В реката, то се знае.
- От реката отива в Тунджа.
- В Тунджа.
- Оттам в Марица.
- В Марица.
- От Марица се влива в морето.
- Че горе-долу там трябва да отива. В морето.
- Тая червеникава вода е най-силният тор. Наторите го, значи, кипне онова ми ти море и вижте какви риби ражда. Ражда ги, ама други да ги ядат, а вий да ги гледате само и преглъщате. Изцеди се, значи, всичкият сок от торището ви и за вас остане сламата само. Напролет, като я натоварите да я подкарате за нивите, ако я не дигне някоя вихрушка от колата, ветрове и пороища я отвлекат от нивите и вий чакате да се роди ръж, висока до мишниците, а то само пукали и метличина поникнало. Тъй ли е?
- Тъй е. Пукали и метличина.
- Щом е тъй, хайде довиждане тогава, че бързам.
- Довиждане, Пенко. Със здраве!
Младият момък се изгубва из навалицата. Нено мята последен поглед на най-големия шаран, почесал се по врата, намества ряпата в пояса си и тръгва след Титя, който крачи накъм колата и ръфа лакомо белия пазарски хляб.