ЗАСЛУЖАВА СИ:

ГАЛЕРИЯ СНИМКИ:

Повика ме следователят.
- Назначавам ви, казва, вещо лице. Прегледайте тук приложения към следствено дело №24/935 година документ и се произнесете.
Вземам документа, слагам очилата, за да изглеждам по-вещо лице, отколкото съм, и почвам да го проучвам внимателно. Удостоверение. Обикновено удостоверение с номера му, с датата му, с гербовата му марка отстрани и тъй нататък. Щабът на една пехотна част го е издал на Наско Атанасков в уверение на това, че същият е бил на служба доброволец в частта от... до... Настоящето му се дава, за да му послужи за освобождаване от военен данък. (Справка заповед по дружината №45, §1 - 1935 год.) Печат, подпис на командира и, ще кажете, повече нищо.
Там е работата, че има и още нещо. Освен печата на войсковата част, представете си, върху това чудно удостоверение има и печат на гарата от същия град, от който е издадено, а пък след текста, който обяснява, че въпросният доброволец Наско е бил на служба от... (датата на постъпването) до... (датата на уволнението), вместо тия дати, значи, които липсват, мястото е запълнено с: От... Ст. Загора до... Дъбово, примерно казано.
Не стига всичко това, но и най-невещо лице и без очила ще забележи, какво този дяволски документ е дупчен с извинение от железопътната контрола. Дупчен на две места като нищо. За да стане по-ясно и на нас, и на читателите и за да продължим фейлетона си, който заплашва да свърши скоро, обобщаваме:
Доброволецът Наско Атанасков си изкарал службата, човекът, издали му документ за доказателство, но в щаба пропуснали да допълнят графите откога докога е служил.
Уволнява се той, дига си сандъчето с празните ваксени кутии, с огледалцето, с писмата и трите чифта партенки, отива на гарата и иска да пътува с първия влак. Пита за цената на билета, брои си парите - не стигат. Ами сега? Лута се той, тюхка се, бърка из джебовете - няма, та няма!
- Нямаш ли уверение за пътуване с намаление? - запитала го една личност с каскет и бакенбарди. - Сега толкова евтини седмици има.
- Удостоверение, рекъл Наско, имам, ама е от казармата.
- Дай да го видя!
Наско й го подал.
- То, рекла личността, май е за пътуване пешком, не е за железница, ама може да опитаме.
И употребила старобългарската дума "хетитски корен":
- Гечерсин! Ако мине, значи.
Взела личността след това, та попълнила празните графи, като след думата "от" написала "Стара Загора", а след "до" - "Дъбово", почерпил я Наско на бюфета, явил се на гишето, ударили му печата, дали му половин билет и той се метнал на влака. Пътувал си наш Наско, значи, безпрепятствено афорфе със сандъчето с партенките, преглеждала му контролата документа, дупчила го съответно, докато пристигнал жив и здрав в село.
Минало се що се минало, един ден го повикали в общината.
- Наско, рекъл му кметът, трябва, рекъл, да представиш документ, че си си изслужил военната служба, инак, рекъл, ще те обложат с данък. Едно заявление, рекъл, ще ти направи писарят, ще приложиш към него удостоверението, ще го пратим на данъчния началник и няма да те дирят вече за нищо.
- Тъй вярно, рекъл Наско, ще го представя. То, рекъл, си стои у мене. В кесията е, рекъл. Аз, рекъл, като си нямам парици, че я пълня с разни книжа, че да хваща око.
Разгърнал го и го подал на кмета. Прегледал го той, прочел го, дал го на писаря, който му написал заявлението, турили го в плик и го пратили в данъчното. Едва там забелязали, че това удостоверение е, тъй да се каже, двойно, и така, значи, и така, и го препращат на съдебния следовател.
Та пита ме следователят:
- В качеството си на вещо лице какво ще кажете?
- Какво ли, думам, господин следователю! Аз, думам, ще кажа да му го върнете на момчето. То е младо, ергенче е и си няма парици, сиромашинката. Отде да знаете, може тази зима да реши да се жени например и ще го представи вместо кръщелно на попа.
Ако има да плаща данъци, и на бирника може да го покаже, думам, а може и за дърва в гората да ходи с него вместо квитанция. Върнете му го, думам, защото, ей на, идущата неделя има и панаир в града, та може и за интизапски билет да му послужи и да си продаде с него магарето. Ами! Защо да му пречим на работата?