ЗАСЛУЖАВА СИ:

ГАЛЕРИЯ СНИМКИ:

СЪОБЩЕНИЯ:

Завчера беше в село Гочката. Яви се, кръстоса на бърза ръка и трите махали, писука, писука:
- Ооо, яйца берем... ооо!
Напълни двата сандъка, гаврътна му една ракийца на Рачковата кръчма, подкара батя си напред и запраши с широките крачоли след него за към града. Види се, че ги беше продал там и се беше опаричил, защото тази сутрин рано-рано се изпопули пак пред кръчмата, но батю му беше натоварен с празни сандъци и половин чувалче с брашно, метнато отгоре.
Превърза го отвън за вишнята, потупа го по шията, дръпна му кой знае защо едното ухо и като си обърса редките мустаци с ръкава, ръгна се в дюкяна.
Беше работен ден и хората сееха по полето. Само Рачко кръчмарят беше там и черният Радион, възседнал единия си крак на стола, смучеше дългото цигаре.
Щом го зърна Гочката, и сърцето му трепна като на заец, но се престори на спокоен. Поздрави, поръча си една ракийца и седна настрани.
От една година вече го бие на скъсване на табла тоя чер циганин, та му не дава да пекне. Не че толкоз ги знае, а гласи ли заровете, магия ли им прави, или просто му върви, ама от десет игри я му даде две, я не.
Играеха най-напред на ракийца, после на цигари, след това Радион му взе една цяла телешка глава веднъж и оттогава все на едро играят.
Рачко му отговори на поздрава., но той се; не обади. Измъкна си само крака, протегна гo, понеже беше изтръпнал, и като хвърли поглед през прозореца по посока на магарето, рече:
- С какво си натоварил батя си?
- Малко брашно си купих.
- Чисто ли е?
- Не е. Смес е.
- Колко е килограмът?
- Четиринадесет.
- Хм... нищо. Нека е смес. Аз и за него ти изигравам една тройка.
Гочката попримърда неспокойно на стола, но не му отговори.
- Хайде де! Стиска ла ти! Една тройка само, че нямам време. Ако падна - плащам, ако спечеля, ще го занеса у дома, ще го изтръскам в раклата и ще ти върна чувалчето.
- Не ща. Играйте с Рачка, а аз ще гледам.
- Ще гледаш. Ветрища! То ако ставаше с гледане, кучетата касапи щяха да станат. Игра трябва, момче! Упражнение трябва! Тънка наука е тя, не се учи с гледане!
Гочката предъвка нещо, кимна с глава и пак не му отговори.
- Слабандраци! Невежества - повиши предизвикателно Радион, - ще ме накарат да се изселя оттук. От цяло село няма един табладжия да ми излезе насреща вече.
Гочката пак попримърда на стола, смукна издълбоко цигара и процеди през зъби:
- А бе аз ще запуша тая червива уста и ще ти обуя двата крака в един ботуш, ама...
- Какво "ама"? Кажи де! Какво е това «ама»? Няма ти да носиш брашното у дома я! Като те натупам, сам ще си го отнеса. Какво искаш повече? От тия по-либерални условия и покойният Уилсон не можеше да ти предложи. Хайде де!
Гочката се почеса зад ухото, помисли за миг и рипна като убоден от трън отзад. След това хвърли рошавия си каскет на пейката, който падна долу до печката, и се сви като коте, пресегна, взе таблата от тезгяха и застана насреща му.
Радион подгъна наново потръпналия крак под себе си, намести се до масата и като го загледа в очите, рече:
- Четиринадесет кила брашно по 4,50 лева правят 63 лева.
- Толкоз - рече Гочката. - Дай 63 лева у Рачка.
Радион преброи парите и кръчмарят ги заключи в чекмеджето.
- Ама няма да ми сечеш зара!
- Няма.
- И ще ги хвърляш тъй, че да се ударят в отсамния ръб на таблата.
- Добре.
- Криво няма да местиш пуловете!
- Криво лозе - много грозде.
- Много грозде, ама град го бие понякога.
- Как тъй град?
- Ей тъй! Който играе криво, с таблата по главата.
- Дадено! Ела, Рачко, тук за свидетел!
Кръчмарят се избърса и застана отзад с ръце на кръста.
Наредиха пуловете и започнаха. Докато се усети Гочката, Радион му би три пула, затвори всичките врати, метна след това два дюбеша и го направи марс.
- Хайде, хаирлия да е - подхвърли самодоволно той. - Още веднъж, и ще напипам на чувала дънцето.
- Пипай, пипай, може и друго да напипаш - отвърна язвително Гочката.
Втората схватка продължи повече.
Сега Гочката играеше внимателно и предпазливо и играта клонеше вече към него, но в последния момент Радион му метна още един дяволски дюбеш, спечели брашното, стана и се запъти към магарето.
Гочката попримигна, попримигна, па си избърса мустаците с ръкава и застана до вратата, като мърмореше:
- Пак ги нагласи, куче проклето! Пак ги стисна някак. Три дюбеша един след други. Вагабонтин!
- Ааа... не ми е прието - обади се Радион, като сваляше чувалчето. - Не ми е прието! И дума да не става за нагласяване, ама слушат ме зарчетата, слушат ме! Командата ми разбират.
- А бе аз ще ти кажа една команда, ама ти не държи. Ела да изкараме още една тройка де! На сто лева! Нали те слушат! Нали ги командуваш! Ха де!
Радион обаче завиваше с чувалчето на гръб към дома си и се престори, че го не чува.
- Ха де, майсторе! Върни се да ти видя майсторията! Защо бягаш?
- Хайде, хайде - намеси се Рачко. - Стига толкова. Или искаш и магарето да ти вземе. Я върви да си гледаш работата!
Гочката го погледна свирепо, изпсува на ума си и се защура из дюкяна да си търси каскета.
Не се мина много, и откъм долната махала се разнесе наново тънкият му писклив гласец:
- Ооо... яйца береме... ооо...
Само че този път той беше по-проточен и някак жално трептеше, като на плач.